Алкално-киселинен баланс – здравето и болестта са въпрос на равновесие

otpadnalost

Чувствате ли сутрин отпадналост и мигрена? Оплаквате ли се от проблеми с концентрацията и запаметяването, раздразнителност, прекалено мазна кожа сутрин, обилно потене при невинно физическо напрягане, лош дъх и обложен език, лошо храносмилане и нездравословен сън, необяснима болка в тялото и мускулите? Напълно възможно е да намерите отговор на въпроса за причините в следващите редове.

Човешкото тяло е изградено предимно от вода. Тя може да има киселинни или алкални свойства. Т.е. тялото ни има рН – potential hydrogen, на български: „потенциален водород”. От него зависи здравословното ни състояние. pH е логаритъм, който представлява съотношението на позитивно заредените водородни йони и негативно заредените йони в един разтвор. Скалата е от 1 до 14, като 1 е много киселинна среда, 7 е неутрална, а 14 е силно алкална среда. Оптималният рН на кръвта и телесните течности е от 7,35 до 7,45, т.е. леко алкални.

Клетките в човешкия организъм ежедневно произвеждат киселини. Реагирайки с алкални минерали и съединения, те биват отстранени. Този процес е възможен само при условие че приемаме кисели и алкални храни в оптимално съотношение. В противен случай средата става прекалено киселинна и тялото ни започва да си набавя минерали от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. Изчерпвайки запасите, организмът ни изпада в ацидоза – повишена киселинност на телесните течности. Напълно възможно е да сте я изпитвали. Симптомите й са лесна умора, вялост, спад на имунната система, болки в ставите и мускулите, мускулни схващания, преждевременно стареене, затлъстяване и др. Нещата стават още по-сериозни, когато дисбалансът е дългосрочен – развиваме различни болести, сред които сърдечносъдови, рак, диабет, камъни в бъбреците, остеопороза, безсъние и т.н.

Поддържането на алкално-киселинния баланс е важно, защото той осигурява на тялото ни достатъчно кислород. Когато средата е киселинна, организмът изпитва недостиг на кислород. Резултатът е забавяне на основни процеси в тялото, включително и на метаболизма, проблеми с кръвното налягане, недостиг на енергия и повишени нива на холестерола.

Друг важен проблем, който вълнува все повече хората по света, е свързан с наднорменото тегло и затлъстяването. Ако се чудите защо не можете да свалите излишните килограми, поинтересувайте се по-сериозно от алкално-киселинния баланс. Дори и да тренирате активно, неправилното и небалансирано хранене неутрализира усилията Ви. Нещо повече – киселинността води до недостиг на кислород и тялото Ви започва да блокира киселините в мазнини. Киселинната среда освен това е идеална за развитие на микроби, които изчерпват важните за човека хранителни вещества. Така организмът ни изпитва постоянен глад и ние продължаваме да ядем и ядем.

Как да измерим своя рН?

Лесно. Можете да използвате pH тест ленти. Ще ги намерите в аптеките и биомагазините. Тествате урина или слюнка и след секунди ще узнаете резултата.
Как да се храним, за да имаме оптимален pH?

Първо, трябва да сте наясно кои храни са кисели и кои алкални. Когато говорим за кисело, не мислете буквално за кисели храни, като лимоните – всъщност те са силно алкалнообразуваща храна. Второ, приемайте ежедневно 80% алкални и 20% кисели храни.

Храните имат различни pH стойности, ще ги подредим в низходящ ред.
Алкални храни: лимони, диня, пъпеш, стевия, лютиви чушки, сушени смокини, лайм, манго, папая, магданоз, грозде, маруля, морски водорасли, аспержи, киви, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, круши, ананас, стафиди, сладки ябълки, кайсии, авокадо, зрели банани, горски плодове, моркови, целина, чесън, ягоди, грейпфрут, зеленолистни билки, зелена салата, спанак, нектарини, праскови, сливи, репи, тиква, морска сол, кисели ябълки, малини, прясна царевица, зелен фасул, червено цвекло, чушки, броколи, зеле, ябълков оцет, карфиол, пресен джинджифил, пащърнак, къдраво зеле, портокали, бадеми, череши, кокосов орех, краставици, патладжан, суров мед, праз, гъби, бамя, маслини, лук, репички, подправки, домати, оризов оцет, кестени, яйчен жълтък, козе мляко и суроватка, домашна майонеза, зехтин, сусам, соеви зърна и кълнове, соево сирене, соево мляко, тофу и мая.

Неутрални храни: артишок, кисело мляко, тиквени семки, масло, брюкселско зеле, зелен чай, боб лима, киноа, соеви продукти, покълнали семена, тиква, слънчогледови семки, печени картофи, ядки, просо, краве мляко, ленено семе, сини сливи, леко сварени яйца, трици, кашу, сурово прясно мляко, царевично брашно, фруктоза, мед, леща, макадамия, маргарин, билков чай, ръжен хляб, орехи, боровинки, зрял боб, маслини, извара.

Кисели храни: свинско, говеждо, заешко, пуешко, пилешко, козе и агнешко месо, газирани безалкохолни напитки, брашно, бял ориз, готварска йодирана сол, сладкарски изделия, бяла захар, преработен бял оцет, бира, кафява захар, шоколад, кафе, конфитюр, желе, алкохол, тестени изделия, грис, черен чай, риба, вино, йогурт, плодови сокове със захар, кленов сироп, кисели краставички, рафинирани зърнени храни, миди, пшенични зародиши, пълнозърнести храни от пшеница, банани, елда, сирена, царевичен хляб, твърдо сварени яйца, пшеничен хляб, червени боровинки, овес, пълнозърнеста паста, фъстъци, картофено пюре, ориз (басмати и кафяв) и соев сос. Тук можем да споменем и нездравословния начин на живот, пушенето.

За ползата от фибрите и как да си ги набавяме

Fiber

От всички съставки в храната, които са ни необходими, фибрите са сякаш най-недооценени. Постоянно се интересуваме от протеини, мазнини, въглехидрати и калоричност. Струва ли си да знаем повече за фибрите? Определено!
Фибрите представляват растителни влакна и участват в смилането на храната в човешкия организъм. За разлика от споменатите протеини, мазнини и въглехидрати, фибрите не снабдяват тялото ни с енергия, но въпреки това играят ключова роля.
Защо?

Защото фибрите притежават няколко важни основни свойства. Те забавят придвижването на храната в тялото ни, намаляват нивото на глюкозата в кръвта, оказват слабителен ефект и улесняват преработката на храната. Диета, богата на фибри, предпазва от дисбактериоза и помага за избягване на чувството за глад.
Има два вида фибри – разтворими и неразтворими. Първите представляват лепкава субстанция и се разтварят във вода. Те носят отговорността за регулирането на нивата на „добрия” и „лошия” холестерол в кръвта.Неразтворимите фибри, от своя страна, попиват добре водата и се превръщат в стомаха във вискозен гел, с което помагат за отделянето на отходните продукти. Неразтворимите фибри играят основна роля в предотвратяването на запек и стомашни разстройства.

За оптимално храносмилане е препоръчително да приемаме 25–30 грама фибри дневно. В идеалния вариант в тялото ни е добре да постъпват както разтворими, така и неразтворими фибри. Първите можем да си набавим чрез храни като грах, фасул, ечемик, сини сливи, ядки, горски и цитрусови плодове и авокадо. Неразтворими фибри има в семената, морковите и зелените зеленчуци.
Защо е важно да приемаме фибри?

Защото фибрите са отличен начин за поддържане на нормална микрофлора, като стимулират и оздравяват храносмилателната система, предпазват от развитие на диабет и рак на дебелото черво, минимизират риска от сърдечно-съдови заболявания, помагат в борбата с един от най-разпространените бичове на съвременния начин на живот – затлъстяването, и поддържат нормално теглото ни. Ако искате да отслабнете, яжте повече храни, богати на фибри. Фибрите са нискокалорични, но за усвояването им организмът ни изразходва много енергия. Освен това те са способни да изведат до 30% от натрупаните вредни мазнини и шлаки в червата ни.

Богатата на фибри храна заставя стомашно-чревния тракт да работи по-интензивно. Тя не се задържа в червата – престоява там едва 24–36 часа, докато другата храна може да „залежи” в червата до 80 часа. Колкото по-малко време храната се задържа в тялото, толкова по-добре за здравето!

Богати на фибри храни

Круши

Крушите съдържат повече фибри в сравнение със сините сливи. В една средна по големина круша има 5 грама фибри. Освен това този плод съдържа повече фруктоза, отколкото глюкоза – това го прави полезен при нарушения на функциите на панкреаса.

Шамфъстък

Шамфъстъкът съдържа най-малко калории и мазнини в сравнение с другите ядки. За сметка на това фибрите в 10 грама шамфъстък възлизат са един грам. За да повишите еластичността на артериите си и да намалите нивото на холестерола, е необходимо да консумирате 70–80 грама шамфъстък дневно, твърдят учени.

Горски плодове

Почти всички горски плодове са добър източник на фибри. Една чаша малини съдържа 8 грама фибри.

Леща

Една чаша супа от леща съдържа 16 грама фибри. Лещата е уникален източник на желязо и цинк. Включвайки я в менюто си, ще си осигурите по-висока работоспособност и по-силна имунна система.

Пуканки

Те са пълноценен зърнен продукт, източник на висококачествени въглехидрати и при това – нискокалоричен.

Зърнена закуска

Порция зърнена закуска, комбинирана с парченца плодове, е прекрасна възможност да снабдите тялото си с поне 10 грама фибри.

Пълнозърнест хляб

Той е източник на фибри, микроелементи и витамини, които отсъстват в хляба от обичайното брашно. За най-полезен се смята ръженият хляб. Той е нискокалоричен и в него се съдържат много фибри, които намаляват захарта в кръвта и прочистват храносмилателния тракт.

Още богати на фибри храни: ябълки (с обелката), бадеми, банани, боровинки, броколи, брюкселско зеле, грах, грейпфрут, домати, зеле, зелен фасул, кафяв ориз, кашу, карфиол, копър, ленено семе, лимони, магданоз, овес, орехи, портокал, праскови, пресен лук, пълнозърнести макаронени изделия, сладка царевица, сладък картоф, спанак, стафиди, сушени кайсии, тиква, тиквени семки, тиквички, фурми, фъстъци, цвекло, целина, чушки и ягоди.

Червеният ориз – отличен регулатор на холестерола в кръвта

RedRice

Червеният ориз е един от най-полезните сортове на ориза. Ползите му за здравето на човека са известни още от времената на Древен Китай, където за него се носели легенди. Наричали го „забранения ориз”, тъй като бил достъпен само за членовете на императорското семейство. Право да ядат червен ориз получавали понякога и най-отличилите се във войните бойци, за да имат достатъчно сили за воюване.

В продължение на векове азиатските народи използвали полезните свойства на червения ориз в качеството му на хранителна добавка, оцветител на храна и консервант. Добавяли го дори във виното. Причината за широката му употреба се крие във факта, че оризът не само е засищащ и полезен, но повлиява добре нивото на холестерола в кръвта, подобрява храносмилането и здравето на стомаха и далака.

Химичният състав на червения ориз е уникален. Той съдържа витамини от групата В (В1, В2, В3 и В6), минерални вещества – калций, калий, фосфор, йод и желязо, и 8 безценни за човешкия организъм аминокиселини, които осигуряват на всички системи оптимална работа. Колкото до калоричността му, тя зависи от начина на приготвяне – варира от 351 до 411 ккал за 100 грама.

Червеният ориз бързо и лесно се усвоява от тялото ни, а ползите, които допринася, са много. Богатото наличие на фибри в ориза влияе благоприятно върху работата на червата, подобрява перисталтиката и регулира микрофлората на дебелото черво. Редовната консумация на червен ориз помага при проблеми с теглото – стимулира понижаването на телесната маса и оказва детоксикиращ ефект върху организма. Препоръчва се също така при отравяне и диария.

Съдържащите се в ориза антиоксиданти предпазват от злокачествени образувания, а палитрата от витамини гарантира добро състояние на косата, кожата и ноктите.
Друго достойнство на червения ориз е, че не съдържа глутен. Не предизвиква алергични реакции и може да бъде консумиран от малки деца.

Червеният ориз е отлична храна за диабетици, тъй като нормализира нивото на кръвната захар. Редовното му присъствие в хранителното меню спомага за регулирането на холестерола в кръвта и почистването на кръвоносните съдове.
Често холестеролът се асоциира с т.нар. „лош” холестерол, който предизвиква запушване на артериите и като следствие инфаркти и инсулти. Всъщност холестеролът е много важен за функционирането на човешкия организъм. Той носи много ползи: помага да се усвояват мазнините, подпомага синтеза на витамин D, служи като строителен елемент за клетъчните мембрани при деленето на клетките и участва в производството на половите хормони.

Нивото на холестерол в кръвта на човека се повишава с възрастта, независимо от това колко здравословна е диетата ни. За щастие, съществуват различни естествени средства за регулиране на холестерола без прилагането на специални и провокиращи нежелани странични ефекти медикаменти:

– промяна в начина на хранене. Включете в менюто си омега-3 мастни киселини. Те намаляват синтеза на холестерол и триглицериди от черния дроб, редуцират възпалителните реакции, атеросклерозата на съдовете и разреждат кръвта.

Омега-3 мастни киселини се съдържат в лененото семе и редица ядки.

– повишаване на физическото натоварване;
– прием на хранителни добавки;
– червен ориз!

Червеният ориз действа подобно на препаратите от групата на статините (но без странични ефекти), които се изписват от лекарите за понижаване на производството на холестерол от черния дроб. Той съдържа съставки, известни като монаколини, потискащи образуването на холестерол. Един от монаколините, наречен монаколин К, представлява естествен статин.

Чрез инхибиране на черния дроб и производството на холестерол червеният ориз поддържа нивата на холестерола ниски. Ключов момент от въздействието на ориза е, че той не инхибира цялото производство на холестерол, а само т.нар. „лош” холестерол LDL. Същевременно се насърчава производството на т.нар. „добър” холестерол” HDL.

Успешно регулирайки холестерола в кръвта, червеният ориз допринася и за подобряването на кръвообръщението. По този начин се влияе благоприятно върху сърдечносъдовата и имунната система.

Хромът пази зрението на децата и предпазва от диабет

img_8463

Хромът е един от минералите, от които човешкото тяло изпитва ежедневна необходимост в неголеми количества, за да поддържа нормалното си функциониране. Двадесет и четвъртият елемент в Менделеевата таблица се съдържа в много хранителни продукти, сред които бирена мая, месо, картофи, млечни изделия, зърнени култури, риба, черен дроб, яйца, пресни зеленчуци и плодове. В наши дни част от необходимия ни хром си набавяме и посредством водопроводната вода и храните, приготвяни в съдове от неръждаем метал.
Тъй като човешкият организъм рядко изпитва дефицит на хром, елементът може лесно да бъде набавен при балансирано хранене. Има различни здравословни състояния обаче, при които допълнителният прием на хром е препоръчителен.

Ежедневната нужда от хром при възрастния човек е между 150 и 200 мкг. Обикновено дефицит на хром е налице при хора в напреднала възраст и пациенти с диабет. Допълнителен прием се назначава следоперативно, при активно спортуващи или подложени на много стрес, на бременните жени и кърмещите майки. Хромът е ценен и за онези, чието хранително меню е бедно на протеини.
На висок риск от дефицит на хром е изложен всеки, който консумира прекалено много рафинирана захар. Колкото повече сладки храни ядете, толкова повече се нуждаете от хром.

Защо хромът е важен?

Защото играе ключова роля в профилактиката на захарен диабет и сърдечносъдови болести. Нормализира съдържанието на захар в кръвта, намалява потребността на организма от инсулин и повишава преносимостта на глюкоза при хората, болни от диабет тип II.

Хромът участва също така в изработването на нуклеиновите киселини ДНК и РНК, а във взаимодействие с елемента йод поддържа оптималното функциониране на щитовидната жлеза.

Хромът е ценен не само за диабетици, но и за учениците. Богатите на хром боровинки влияят благоприятно върху зрението и подобряват паметта. Препоръчва се веднъж седмично да даваме на децата за закуска мляко с боровинки и мед. При лечението на анемия пък хромът е полезен като монотерапия.

Оптималното количество хром в човешкото тяло способства повишаването на нивото на „добрия” холестерол, понижава нивото на триглицеридите и „лошия” холестерол.

Хранителни добавки, съдържащи хром, стимулират възстановяването на мускулите и изгарянето на излишните мазнини в тялото. Намалявайки апетита за сладко, хромът позволява да се придържаме по-лесно към нисковъглехидратен режим на хранене.

Хромът помага за предотвратяване на загубата на мускулна маса, когато преднамерено ограничаваме приема на калории. Елементът не позволява на мазнините да се натрупват в тялото ни.

Минералът осигурява изгарянето на калории в процеса на тренировка, като по този начин облекчава процеса на отслабване. Тренировките повишават извеждането на хрома от организма, което повишава препоръчителната ежедневната нужда от хром.

Освен това микроелементът забавя загубата на калций, особено при жените в период на менопауза. Това свойство превръща хрома в отлично средство за предотвратяване на загубата на костна маса.

Какво се случва в тялото ни при дефицит на хром?

Недостатъчният прием на хром води до задържане на развитието и нарушения на нервната система. При мъжете се наблюдава понижаване на оплодителната способност на сперматозоидите. Дефицитът на хром се свързва и с повишен риск от развитие на атеросклероза.

Хроничният недостиг на микроелемента води до влошаване на паметта, зрението и риск от развитие на кожни заболявания – псориазис, екзема, дерматити и др. А също така проблеми със съня, пристъпи на главоболие и понижаване на чувствителността на крайниците.

Дефицитът на хром по време на бременността може да обясни развитието на диабет. Нарушението на взаимодействието на хрома с инсулина може да доведе до бързо качване на килограми, задържане на течности и повишаване на кръвното налягане, които някои жени изпитват през бременността, а също така и след раждането.

По малко, но всеки ден – безценният цинк

img_8460Цинкът е тридесетият елемент в Менделеевата таблица и е открит от учени още през XVI в. Необходимостта и важността му за хората, другите живи същества и растенията става известна преди около век, въпреки че още древните египтяни са имали практиката да използват кремове на основата на цинк за лечение на рани. Историята пази данни и за самата Клеопатра, която с помощта на цинка е съхранявала красотата, еластичността и мекотата на кожата на лицето и тялото си.

Съдържанието на цинк в човешкото тяло е малко – 1,5-2 грама. По-голямата част от него се съдържа в мускулите, черния дроб, простатата и кожата. Ежедневната потребност на човека от цинк възлиза на 10-15 мг, като горната граница може да достигне до 25 мг дневно. В зависимост от начина на живот дневната норма може да се повиши. Например при хора, които активно спортуват, и при обилно потене.

Цинкът бързо се извежда от организма на човека при стресови ситуации и под въздействието на токсични метали и пестициди. Характерно за него е, че с напредването на възрастта усвояването му от човешкото тяло съществено се понижава, което налага допълнителното му приемане.

Защо е важен цинкът?

Елементът влиза в състава на повече от 200 eнзима, които участват в различни обменни реакции, включително синтез и разпад на въглехидрати, белтъчини, мазнини и нуклеинови киселини – основен генетичен материал. Цинкът е съставна част на хормона инсулин, регулиращ нивото на захарта в кръвта.

Микроелементът е важен за развитието и растежа на човека. Необходим е за половото съзряване и продължението на рода. Той играе важна роля при формирането на скелета, необходим е за доброто функциониране на имунната система, притежава антивирусни и антитоксични свойства, участва в борбата с инфекциозните заболявания и рака.

Тридесетият елемент в Менделеевата таблиза освен това отговаря за нормалното състояние на косата, ноктите и кожата. Благодарение на него усещаме вкусовете и ароматите. Цинкът влиза в състава на фермента, окисляващ и елиминиращ спирта.
На цинка е свойствена немалка антиоксидантна активност.

Минералът играе важна роля в хормоналния баланс на организма. Може да се каже, че мъжете в по-голяма степен се нуждаят от цинк, отколкото жените. Образуването на аденом на простатата е неразривно свързано с ежедневния недостиг на цинк. Дефицитът му в мъжкото тяло води до влошаване на качеството на спермата и на образуването на тестостерон.

Недостигът на цинк не е препоръчителен при бременни жени. Той може да доведе до усложнения, сред които помятане, токсикоза, задържане на ръста на плода и трудно раждане. Съдържанието на цинк в организма по правило е намалено при жените, страдащи от предменструален синдром. Не е изключено именно дефицитът на цинк да предизвиква понижаване на изработването на прогестерон, което от своя страна води до засилване на апетита за сладки и солени храни.

Цинкът се прилага като профилактика при катаракта и прогресивно разрушаване на ретината, причиняващо дегенерация на макулата – една от причините за ослепяване.

Признаци, че организмът ви изпитва дефицит на цинк

Тежките форми на дефицит на цинк са редки. При лек недостиг се наблюдава забавено зарастване на рани, зачестяване на простудните заболявания и грип, промени във вкуса и обонянието, кожни проблеми, чупливи нокти, необяснима умора и раздразнение, намаляване на способността за съсредоточаване и др. Дефицитът може да промени нивото на кръвната захар и да повиши риска от развитие на диабет. Недостигът на цинк влияе неблагоприятно върху мъжката полова система – намалява броя на сперматозоидите.

Признаци, че приемате прекалено много цинк

Продължителният прием на повече от 100 мг цинк дневно може да доведе до отслабване на имунната система и понижаване на нивото на „добрия” холестерол. Дози над 200 мг на ден могат да предизвикат гадене, повръщане и диария. Предозирането с цинк затруднява усвояването на важни елементи, като мед и желязо, и може да предизвика главоболие.

Врагове на цинка:

Един от враговете на цинка са млечните храни. Те понижават усвояването на микроелемента. Кофеинът и алкохолът пък засилват извеждането на цинка от организма. Съдържанието на цинк в тялото ни може да бъде намалено и при употребата на противозачатъчни средства и кортикостероиди.

Продукти, богати на цинк:

Информираността дава възможност да приемате цинк ежедневно с храната си. За целта трябва да обърнете внимание на храните, които са богати на елемента – черен дроб, кедрови ядки, меки сирена, стриди, фъстъци, говеждо месо, фасул, грах, агнешко, пуешко и свинско месо, пшеница, овесени ядки, елда, ечемик и много други.

Ползата от хиалуроновата киселина за ставите

dreamstime_3603687_

Есента „събужда” всички дегенеративни, костни, автоимунни и възпалителни заболявания. Сред тях са и тези, свързани с опорно-двигателната система. Медицински проучвания сочат, че всеки седми българин се оплаква от болка и скованост в различни части на тялото. Един от ефективните съвременни начини за лечение на дегенеративни ставни заболявания при хора от всички възрасти е базиран върху приложение на хиалуронова киселина.

Хиалуроновата киселина в човешкото тяло

Хиалуроновата киселина се среща във всяка една клетка от организма на човека, но концентрацията й е висока само в определени органи. В различните части на тялото хиалуроновата киселина изпълнява различни функции. За съжаление, тя има период на разграждане, по-кратък от три дни, а при кожата дори и по-кратък от един ден. Поради тази причина е важно организмът постоянно да синтезира хиалуронова киселина.

С какво може да ни помогне хиалуроновата киселина?

Хиалуроновата киселина е въглехидрат (мукополизахарид), който се открива естествено в повечето клетки на човешкия организъм. Най-висока е концентрацията й в синовиалната течност и в съединителната тъкан.

Хиалуроновата киселина:
– подпомага възстановяването на хиалинния хрущял;
– стимулира растежа и метаболизма на хондроцитите, намалява апоптозата им;
– стимулира синтеза на компонентите на хрущялния матрикс;
– е незаменима за здравето и разтегливостта на ставните връзки и сухожилия;
– редуцира болката и отока в ставата;
– е отговорна за еластичните качества на ставната течност, като въздейства смазващо, противовъзпалително, хондропротективно и участва в доставката на хранителни вещества до ставния хрущял;
– потиска разрушаването на хрущяла, като редуцира активността на протеиназите и на възпалителната синовиална реакция;
– изпълнява функцията да изхвърля отпадните продукти, тъй като хрущялите нямат кръвоносни съдове.

Значение на хиалуроновата киселина за здравето на ставите

Здравата става се състои от ставните повърхности на костите, покрити с хиалинен хрущял, синовиална обвивка, която облицова стените на капсулата на ставата отвътре, и синовиална течност, която образува синовиалната обвивка. Хиалинният хрущял се храни от синовиалната течност и слоя костна тъкан. Здравият хиалинен хрущял е еластичен и плътен. Синовиалната течност смазва ставните повърхности и облекчава плъзгането им една в друга при движение.

При болната става съдържанието на хиалуронова киселина в синовиалната течност и тъканите на ставата рязко се понижава. Изтъненият ставен хрущял се уврежда, движението на ставните повърхности става със значително триене, възпаляват се тъканите, околните стави и се появява болка в ставите.

Приложение на хиалуроновата киселина

Хиалуроновата киселина може да се приема през устата или чрез вътреставно инжектиране.

Препаратите, съдържащи хиалуронова киселина, са подходящи за лечение на остеоартрит, болестни изменения в ставите, свързани с болков синдром и нарушена функция, както и като поддържаща терапия при пациенти, претърпели фрактури или с професионално натоварване на ставите.

При втория начин – чрез инжектиране, се наблюдава бърз ефект, като се повишава вискозитетът на синовиалната течност в ставата, намалява се триенето на ставните повърхности при движение, подобрява се подхранването на хондроцитите, създават се по-добри условия за възстановяване на ставния хрущял и се намалява изразеността на възпалителните процеси в ставата.

В наши дни някои специалисти определят хиалуроновата киселина като „фонтан на младостта”. Причината за тази все още неофициално призната оценка е продиктувана от ролята и влиянието на хиалуроновата киселина в човешкото тяло. Тя се използва не само за лечение на заболявания, свързани с опорно-двигателната система, но и като средство за предотвратяване на ефектите на стареенето, овлажняващ крем и в различни козметични процедури, за зарастване на рани и изгаряния, при хирургични операции на очите и др.

Защо е нужен колаген тип 2 за ставите и сухожилията?

kontyzii-stavi-bolki

Наследственият фактор, типът телосложение, наднорменото тегло, начинът на живот, напредването на възрастта, стресът и прекараните вирусни заболявания са основните предпоставки за развиване на възпаления на ставите и сухожилията. Един от най-ефикасните съвременни начини за превенция и лечение на дегенеративни ставни заболявания е предлаганият от колаген тип 2.
Колагенът се използва от човешкото тяло по най-различни начини. Съществуват повече от двайсет вида колаген, но един от тях – колаген тип 2, е особено ценен за ставите и сухожилията. Той участва в строежа на хрущялите, стъкловидното тяло и междупрешленните дискове. Това го прави изключително ценен за оптималното здравословното състояние на опорно-двигателната система. Хрущялът например се състои от 75% вода, 20% колаген тип 2, 5% хондроитин и хиалуронова киселина. Видно е, че ако изключим водата, която е основна съставка, хрущялът е изграден главно от колаген.

Като основен белтък в структурата на съединителната тъкан на организма колагенът играе жизненоважна роля в поддържането на хрущялите, сухожилията и ставните връзки. Той осигурява тяхното правилно функциониране, което спомага за по-добра гъвкавост на движенията. Нарушаването на баланса на колагена е причина за заболявания като ставен ревматизъм, увреждания на ставните тъкани и артрит. Мутации на гена на колаген тип 2 могат да провокират заболявания на хрущялите, вариращи от хондродисплазия до ранни стадии на остеоартрит.

Ползи от колаген тип 2

На пръв поглед колагенът не предизвиква особен интерес. Той не съдържа незаменими аминокиселини, витамини или важни минерали. Не подобрява метаболизма и не оказва анаболно действие. В същото време колагенът е много важен за клетките на кожата, ставите и сухожилията. Структурата му е такава, че той на практика е готов „строителен материал” за ставите.

Колаген тип 2:

– снабдява хрущяла с всички необходими вещества;
– намалява болката, сковаността и възпалението при дегенеративни ставни заболявания;
– намалява скоростта на разграждане на костната тъкан, като потиска узряването на остеокластите;
– подпомага синтеза на нов хрущял;
– богат е на протеини, съдържащи аминокиселините пролин и хидроксипролин;
– забавя процеса на остеопороза.

Хидролизираният колаген тип 2 е естествен източник на хиалуронова киселина. Тя подпомага възстановяването на хиалинния хрущял, стимулира растежа и метаболизма на хондроцитите, намалява апоптозата им и стимулира синтеза на компонентите на хрущялния матрикс.

Кой се нуждае от хранителни добавки колаген тип 2?

Подобно на други полезни вещества, колагенът се съдържа в много хранителни продукти. За съжаление, концентрацията му в тях е твърде ниска, за да окаже терапевтичен ефект върху човека.

Храни, които стимулират изработването на колаген: риба (особено сьомга) и морски дарове, морски водорасли, зеленчуци (особено зеле, домати и моркови), зелени подправки, тиквени семки, червени чушки, овесени ядки, плодове (особено мандарини, портокали, райски ябълки, банани и кайсии) и горски плодове. Производството на колаген стимулират всички храни, богати на витамин С, сяра, цинк, мед, омега-3, -6 и -9 киселини, лутеин и желязо.

Храни, които намаляват способността на организма да усвоява колаген тип 2: обработените и факуумираните храни.

От допълнителен прием на колаген се нуждаят активно спортуващите хора с цел профилактика, жените и мъжете след навършване на 40-годишна възраст и особено жените в периода на менопауза; хората, боледуващи от артрит и артроза.

Вреда и нежелани ефекти от приема на колаген

Колагенът е напълно безвреден и при приемане в адекватни дози не предизвиква странични нежелани ефекти. Той не оказва влияние върху храносмилателната система на организма.

Есенната депресия. Как да я преодолеем?

autumn-depression

Наскоро Ви запознахме с едно от предизвикателствата на края на почивния сезон – завръщането на работа и свикването с работния ритъм на живот. Случва се преходът от почивка към работа да не мине толкова гладко, колкото на някои ни се иска. Случва се и да не сме отпочинали добре. И за двата случая ви предложихме възможни решения. С връщането на работа обаче предизвикателствата не свършват – идва следващото, този път от страна на природата. Настъпва есента и първите неразположения, за които всеки може да се досети, са студът, мокрото време, леките вирусни неразположения, „обаждането” на някое хронично заболяване и есенната депресия. Ще разгледаме именното депресията.

Есенната депресия представлява особено психо-емоционално състояние, което се характеризира с неустойчивост на настроението, по-често в негативна посока, затруднения на мисловния процес и дори двигателна затормозеност. Когато човек изпадне в есенна депресия, той не може да си намери място в живота, сдържа потребностите си и губи чувство за удовлетвореност.

Каква е причината за депресията през иначе романтичния и топъл с багрите си сезон?

Всъщност причините могат да бъдат най-различни. Намаляването на продължителността на деня и сивото небе са сякаш сами по себе си достатъчни, за да изпаднем в мрачно настроение, да не ни се работи и да гледаме апатично във всички посоки.

Съществува и физиологично обяснение на феномена. Намаляването на слънчевата активност води до засилено образуване на хормона меланин в човешкото тяло – той става фактор за развитието на депресивни състояния. Образуването му се засилва през нощта и в тъмните часове на деня, а под въздействие на слънчевите лъчи количеството му намалява. Следователно малкото светли часове през есента обуславят депресията.

Друг фактор, който води до развитие на есенно неразположение, е психологическият. Есента се свързва с края на годината. Започва масово преосмисляне на случилото се през годината и случващото се тук и сега. Невинаги констатациите са положителни. Усещането за нереализираност на поставените задачи, съпроводено от чувството за неудовлетвореност и невъзвратимост, са предпоставка за негативна промяна в настройката към живота.

Есенната депресия може да Ви връхлети и поради социален фактор. Например много стрес на работното място, повишени изисквания на околните към Вас, нарушение на трудовия процес и почивката, непълноценен сън и др.
Дотук изброихме различни причини да „хванете” есенна депресия. В никакъв случай не се чувствайте обречени. Не всеки човек се повлиява сериозно, но има и такива, които са наследствено предразположени към някои емоционални състояния. Трябва да споменем и че дамите, заради своята по-голяма емоционална лабилност, по-често изпитват на гърба си сезонното разстройство.

Възможни решения:

1. Ако сте от хората, които страдат от заболявания, изострящи се в преходните сезони, като пролетта и есента, бъдете нащрек. Предприемете навреме действия за стабилизиране на здравословното си състояние.

2. Отделете внимание на начина си на хранене. Балансираното хранене прави есенната депресия съвсем невинна. Пийте повече течности, редовно консумирайте богати на протеини храни (пилешко месо, риба, нискомаслени млечни продукти), зърнени храни и плодове. Приемайте витамини.

3. Отделете време за разходки на въздух. Дори и времето да не ви се струва подходящо за разходка, не се крийте. Нищо не може да замени недостига на кислород. В случай че упорито отказвате да излезете навън, отворете широко прозореца и изпълнете няколко физически упражнения.

4. Старайте се да бъдете на места, където има ярка светлина. Тя активира в организма механизми, които отблъскват депресията.

5. Намерете си нещо интересно за правене – кръстословици, четене, пътуване, театър, кино, курс по чужд език. Всяко едно от тези занимания ще успее да Ви отдалечи от апатията.

6. Общувайте. Комуникацията с хората е много важна в моменти, когато усещате емоционална и психическа натовареност. За депресивните състояния е характерна самовглъбеността. Общуването с близки и важни за вас хора е отличен начин да се заредите с положителни емоции.

7. Внимавайте с антидепресантите. Многобройни изследвания са доказали, че те не влияят върху състояния като есенната депресия. По-добре заложете на натурални антидепресанти и средства, които нормализират съня. Можете да пиете вечер чай с мента, да взимате вана с етерично масло лавандула и др. Решения има много!

Ядките – с какво са полезни за здравето

Ядките – с какво са полезни за здравето

Любопитно е, че хората са консумирали ядки още в древни времена, но днес изобилието от хранителни продукти по лавиците на магазините ни оставя с впечатлението, че ядките не са задължителна храна на масата ни и че можем без тях. Историята обаче показва друго. С ядки можем да се заситим, да възстановим силите си и да се заредим с енергия за трудоемкия работен ден. В тях има много полезни вещества, чието съдържание е няколко пъти по-високо, отколкото в плодовете. Магнезият, калият, калцият, желязото, и фосфорът в ядките са два пъти повече, отколкото в много други храни. Всички разновидности на ядките са богати на витамин А, Е, групата В и витамин Р.

Друго предимство на ядките е, че в отличие от плодовете и зеленчуците запазват за по-дълъг период хранителните си вещества. Освен това съдържащите се в тях витамини и минерали са в такива пропорции, каквито са необходими на човека за поддържане на добро здравословно състояние.

Изследвания сочат, че вегетарианците не бива да имат притеснения по отношение на всекидневната нужда от прием на белтъчини, ако редовно похапват ядки. Сложните белтъчини са необходими на организма и напълно заместват белтъчините от месото.

Колкото до страховете на някои хора, че ядките съдържат много мазнини, трябва да се отчете, че 60-70% от ядката е мазнина, но полезна и хранителна. Тя се отличава от животинската мазнина, тъй като почти не съдържа холестерол, а вместо това е богата на мастни киселини, които поддържат в норма мастния обмен.

Разбира се, ядките са много калорични. По-калорични от шоколада, но тук говорим за калории, които дават сила и енергия. А не за празни калории! Ядките съдържат малко прости въглехидрати – факт, който ги прави отлична храна за хора с наднормено тегло. В малки количествата ядките са препоръчителни и за диабетиците.

Ползата от ядките

Редица проучвания доказват, че редовната консумация на орехи намалява риска от инфаркт и развитие на старческо слабоумие. Доказано е, че ядките захранват главния мозък и защитават нервните клетки от повреждане и разрушаване.

Орехи

Самата форма на орехите ни подсказва за какво са предназначени. Ако ядем редовно орехи, стимулираме работата на мозъка, подобряваме паметта си, справяме се с депресията и се снабдяваме със сили и издръжливост. Съчетанието от магнезий, калий, кобалт, желязо, йод и ненаситени мастни киселини е полезно при атеросклероза, хипертония и сърдечносъдови заболявания.

Лешници

Определят лешника като „растително месо”. Ценните белтъчини и аминокиселини в тази ядка се усвояват добре от тялото. Голяма част от лешника се състои от незаменими за човека ненаситени мастни киселини – олеинова, линолева, палмитинова, стеаринова и миристинова.

Антиоксидантите, съдържащи се в тези ядки, се борят със свободните радикали, а калият и калцият са полезни за нервната система.

Бадем

Средновековните арабски лечители са лекували с бадеми заболявания на червата и отделителната система. Съвременни изследвания потвърждават целебните свойства на бадемите. Консумацията им ускорява лечението на болести на храносмилателния тракт.

Бадемът е определян като природно успокоително. Той помага при стрес и безсъница. Високото съдържание на витамин Е и антиоксиданти превръща бадема в истински антиейдж храна.

Кашу

В наши дни ядките кашу се прилагат като общоукрепващо средство при заболявания на дихателната система, при грип и бронхиална астма. Кашуто притежава антибактериално и противовъзпалително действие, влияе благотворно върху кръвоносната система на организма.

Шамфъстък

Съдържа малко калории, комплекс от антиоксиданти и много витамин Е и витамини от групата В. Често шамфъстъците присъстват в антиейдж диетите. Каротиноидите в шамфъстъка помагат за укрепване на зрението, костните тъкани и зъбите. Съдържанието на фибри пък съдейства за понижаване на нивото на холестерола.

Смята се още, че шамфъстъците са афродизиак. Те засилват потенцията, подобряват качеството на спермата и повишават подвижността на сперматозоидите.

Макадамия

Ядките на макадамията са висококалорични, но богати на ценни витамини. Съдържат много мазнини и етерично масло. Препоръчва се редовна консумация на ядките при артрит, ангина и риск от ракови образувания. В мазнините на макадамията има мононенаситена палмитинова киселина, която на практика не се среща в други видове растения, но се съдържа в човешката кожа.

Слънчогледови семки

Днес семките от слънчоглед са много популярни, но не си даваме ясна сметка колко са полезни. В тях се съдържат лесно усвоими мазнини, много ценни белтъчини, лецитин, въглехидрати, захари, минерали – желязо, фосфор, натрий, магнезий, калций, калий, цинк, йод, селен и витамини D, E, F, PP, групата В и каротин.

Куркумата – златната богиня на подправките

Куркумата – златната богиня на подправките

Куркумата е едно от най-мощните натурални лечебни средства и се прилага повече от 2500 години. Първоначално е използвана широко от индийците като оцветител, но започват да я ценят и като лечебно и противовъзпалително средство. Куркумата съдържа важните за организма на човека витамини В, В2, ВЗ, С, К, а също така желязо, йод, фосфор и калций.

23 причини да включите куркумата във всекидневното си меню:

1. Куркумата е естествен антисептик и антибактериално средство. Действа като природен антибиотик, което я превръща лекарство практически за всяка болест. За разлика от изкуствените антибиотици куркумата не вреди на организма.

2. Изследвания сочат, че в комбинация с червено зеле куркумата може да предотврати рак на простатата и да преустанови развитието на тумори. Освен това предпазва от рак на млечните жлези и белите дробове.

3. Намалява риска от развитие на левкемия при децата.

4. Детоксикира черния дроб.

5. Предотвратява и забавя прогресирането на болести като Алцхаймер.

6. Куркумата е силно природно противовъзпалително средство, което не причинява нежелани странични ефекти.

7. Подправката е природно обезболяващо средство.

8. Куркумата помага за контролиране на теглото, тъй като участва в метаболизма на мазнините. По свойства наподобява джинджифила и поради това второто й име е жълт джинджифил. Съдържащият се в куркумата куркумин предотвратява образуването на мастни тъкани. Растението се прилага успешно за освобождаване от излишно тегло. Добавянето на куркума към храната води до засилено изгаряне на калории, извеждане на излишните течности от организма, подобряване на кръвообръщението и като резултат – до намаляване на теглото.

9. От векове се използва в китайската медицина при лечението на депресия.

10. Куркумата е приятел на хората, които страдат от артрит, ревматоиден атрит и други заболявания на ставите. Активната съставка куркумин понижава активността на веществата, които провокират възпаление и разрушаване на ставите.

11. Засилва ефекта от химиотерапията и намалява страничните й действия.

12. Ускорява заздравяването на рани и регенерацията на повредената кожа.

13. Помага при лечение на псориазис и други възпалителни заболявания на кожата.

14. Някои изследвания сочат, че куркумата сигурно ще допадне на дамите. Тя помага за увеличаване на женския бюст. За целта в продължение на един месец три пъти дневно преди хранене се пие напитка по следната рецепта: една лъжичка куркума се залива с топло (но не кипящо) мляко. Освен това куркумата се използва като козметично средство при лечението на възпаления на кожата. Притежава свойството да подобрява притока на кръв в тъканите и оказва ефект на лек лифтинг.

15. Укрепва имунната система.  Куркумата може да помогне на болния и отслабен организъм. Тя е полезна не само по време на болест, но и в качеството на укрепващо средство след боледуване или изостряне на хронично заболяване. Куркумата изчиства кръвта и се прилага като средство за понижаване на температурата.

16. Куркумата има добър ефект при лечението на захарен диабет. Намалява количеството на кръвната захар и се бори със затлъстяването. Подправката нормализира артериалното налягане, съдържащият се в нея куркумин понижава нивото на холестерола и нормализира състоянието на кръвта. Куркумата се използва за профилактика срещу развиване на диабет.

17. Екстрактът от куркума подобрява работата на отделителната система, предотвратява образуването на камъни в пикочния мехур, подобрява храносмилането и работата на сърдечносъдовата система.

18. „Златната богиня на подправките” се прилага успешно при нарушения на апетита. Намалява желанието за консумация на сладки и мазни храни.

19. Приемът на куркума се препоръчва на жени, които имат проблем с менструалния цикъл. Освен това растението регулира детеродната функция.

20. Куркумата е източник на антиоксиданти, които са важни за запазването на младостта и доброто здравословно състояние.

21. Облекчава дишането при хора, страдащи от белодробни заболявания.

22. Използва се като лечебно средство при проблеми с венците, възпаление на устната кухина или при кръвотечение от носа.

23. Куркумата притежава свойството да извежда токсините от човешкото тяло.