Червеният ориз – отличен регулатор на холестерола в кръвта

RedRice

Червеният ориз е един от най-полезните сортове на ориза. Ползите му за здравето на човека са известни още от времената на Древен Китай, където за него се носели легенди. Наричали го „забранения ориз”, тъй като бил достъпен само за членовете на императорското семейство. Право да ядат червен ориз получавали понякога и най-отличилите се във войните бойци, за да имат достатъчно сили за воюване.

В продължение на векове азиатските народи използвали полезните свойства на червения ориз в качеството му на хранителна добавка, оцветител на храна и консервант. Добавяли го дори във виното. Причината за широката му употреба се крие във факта, че оризът не само е засищащ и полезен, но повлиява добре нивото на холестерола в кръвта, подобрява храносмилането и здравето на стомаха и далака.

Химичният състав на червения ориз е уникален. Той съдържа витамини от групата В (В1, В2, В3 и В6), минерални вещества – калций, калий, фосфор, йод и желязо, и 8 безценни за човешкия организъм аминокиселини, които осигуряват на всички системи оптимална работа. Колкото до калоричността му, тя зависи от начина на приготвяне – варира от 351 до 411 ккал за 100 грама.

Червеният ориз бързо и лесно се усвоява от тялото ни, а ползите, които допринася, са много. Богатото наличие на фибри в ориза влияе благоприятно върху работата на червата, подобрява перисталтиката и регулира микрофлората на дебелото черво. Редовната консумация на червен ориз помага при проблеми с теглото – стимулира понижаването на телесната маса и оказва детоксикиращ ефект върху организма. Препоръчва се също така при отравяне и диария.

Съдържащите се в ориза антиоксиданти предпазват от злокачествени образувания, а палитрата от витамини гарантира добро състояние на косата, кожата и ноктите.
Друго достойнство на червения ориз е, че не съдържа глутен. Не предизвиква алергични реакции и може да бъде консумиран от малки деца.

Червеният ориз е отлична храна за диабетици, тъй като нормализира нивото на кръвната захар. Редовното му присъствие в хранителното меню спомага за регулирането на холестерола в кръвта и почистването на кръвоносните съдове.
Често холестеролът се асоциира с т.нар. „лош” холестерол, който предизвиква запушване на артериите и като следствие инфаркти и инсулти. Всъщност холестеролът е много важен за функционирането на човешкия организъм. Той носи много ползи: помага да се усвояват мазнините, подпомага синтеза на витамин D, служи като строителен елемент за клетъчните мембрани при деленето на клетките и участва в производството на половите хормони.

Нивото на холестерол в кръвта на човека се повишава с възрастта, независимо от това колко здравословна е диетата ни. За щастие, съществуват различни естествени средства за регулиране на холестерола без прилагането на специални и провокиращи нежелани странични ефекти медикаменти:

– промяна в начина на хранене. Включете в менюто си омега-3 мастни киселини. Те намаляват синтеза на холестерол и триглицериди от черния дроб, редуцират възпалителните реакции, атеросклерозата на съдовете и разреждат кръвта.

Омега-3 мастни киселини се съдържат в лененото семе и редица ядки.

– повишаване на физическото натоварване;
– прием на хранителни добавки;
– червен ориз!

Червеният ориз действа подобно на препаратите от групата на статините (но без странични ефекти), които се изписват от лекарите за понижаване на производството на холестерол от черния дроб. Той съдържа съставки, известни като монаколини, потискащи образуването на холестерол. Един от монаколините, наречен монаколин К, представлява естествен статин.

Чрез инхибиране на черния дроб и производството на холестерол червеният ориз поддържа нивата на холестерола ниски. Ключов момент от въздействието на ориза е, че той не инхибира цялото производство на холестерол, а само т.нар. „лош” холестерол LDL. Същевременно се насърчава производството на т.нар. „добър” холестерол” HDL.

Успешно регулирайки холестерола в кръвта, червеният ориз допринася и за подобряването на кръвообръщението. По този начин се влияе благоприятно върху сърдечносъдовата и имунната система.

Хромът пази зрението на децата и предпазва от диабет

img_8463

Хромът е един от минералите, от които човешкото тяло изпитва ежедневна необходимост в неголеми количества, за да поддържа нормалното си функциониране. Двадесет и четвъртият елемент в Менделеевата таблица се съдържа в много хранителни продукти, сред които бирена мая, месо, картофи, млечни изделия, зърнени култури, риба, черен дроб, яйца, пресни зеленчуци и плодове. В наши дни част от необходимия ни хром си набавяме и посредством водопроводната вода и храните, приготвяни в съдове от неръждаем метал.
Тъй като човешкият организъм рядко изпитва дефицит на хром, елементът може лесно да бъде набавен при балансирано хранене. Има различни здравословни състояния обаче, при които допълнителният прием на хром е препоръчителен.

Ежедневната нужда от хром при възрастния човек е между 150 и 200 мкг. Обикновено дефицит на хром е налице при хора в напреднала възраст и пациенти с диабет. Допълнителен прием се назначава следоперативно, при активно спортуващи или подложени на много стрес, на бременните жени и кърмещите майки. Хромът е ценен и за онези, чието хранително меню е бедно на протеини.
На висок риск от дефицит на хром е изложен всеки, който консумира прекалено много рафинирана захар. Колкото повече сладки храни ядете, толкова повече се нуждаете от хром.

Защо хромът е важен?

Защото играе ключова роля в профилактиката на захарен диабет и сърдечносъдови болести. Нормализира съдържанието на захар в кръвта, намалява потребността на организма от инсулин и повишава преносимостта на глюкоза при хората, болни от диабет тип II.

Хромът участва също така в изработването на нуклеиновите киселини ДНК и РНК, а във взаимодействие с елемента йод поддържа оптималното функциониране на щитовидната жлеза.

Хромът е ценен не само за диабетици, но и за учениците. Богатите на хром боровинки влияят благоприятно върху зрението и подобряват паметта. Препоръчва се веднъж седмично да даваме на децата за закуска мляко с боровинки и мед. При лечението на анемия пък хромът е полезен като монотерапия.

Оптималното количество хром в човешкото тяло способства повишаването на нивото на „добрия” холестерол, понижава нивото на триглицеридите и „лошия” холестерол.

Хранителни добавки, съдържащи хром, стимулират възстановяването на мускулите и изгарянето на излишните мазнини в тялото. Намалявайки апетита за сладко, хромът позволява да се придържаме по-лесно към нисковъглехидратен режим на хранене.

Хромът помага за предотвратяване на загубата на мускулна маса, когато преднамерено ограничаваме приема на калории. Елементът не позволява на мазнините да се натрупват в тялото ни.

Минералът осигурява изгарянето на калории в процеса на тренировка, като по този начин облекчава процеса на отслабване. Тренировките повишават извеждането на хрома от организма, което повишава препоръчителната ежедневната нужда от хром.

Освен това микроелементът забавя загубата на калций, особено при жените в период на менопауза. Това свойство превръща хрома в отлично средство за предотвратяване на загубата на костна маса.

Какво се случва в тялото ни при дефицит на хром?

Недостатъчният прием на хром води до задържане на развитието и нарушения на нервната система. При мъжете се наблюдава понижаване на оплодителната способност на сперматозоидите. Дефицитът на хром се свързва и с повишен риск от развитие на атеросклероза.

Хроничният недостиг на микроелемента води до влошаване на паметта, зрението и риск от развитие на кожни заболявания – псориазис, екзема, дерматити и др. А също така проблеми със съня, пристъпи на главоболие и понижаване на чувствителността на крайниците.

Дефицитът на хром по време на бременността може да обясни развитието на диабет. Нарушението на взаимодействието на хрома с инсулина може да доведе до бързо качване на килограми, задържане на течности и повишаване на кръвното налягане, които някои жени изпитват през бременността, а също така и след раждането.

По малко, но всеки ден – безценният цинк

img_8460Цинкът е тридесетият елемент в Менделеевата таблица и е открит от учени още през XVI в. Необходимостта и важността му за хората, другите живи същества и растенията става известна преди около век, въпреки че още древните египтяни са имали практиката да използват кремове на основата на цинк за лечение на рани. Историята пази данни и за самата Клеопатра, която с помощта на цинка е съхранявала красотата, еластичността и мекотата на кожата на лицето и тялото си.

Съдържанието на цинк в човешкото тяло е малко – 1,5-2 грама. По-голямата част от него се съдържа в мускулите, черния дроб, простатата и кожата. Ежедневната потребност на човека от цинк възлиза на 10-15 мг, като горната граница може да достигне до 25 мг дневно. В зависимост от начина на живот дневната норма може да се повиши. Например при хора, които активно спортуват, и при обилно потене.

Цинкът бързо се извежда от организма на човека при стресови ситуации и под въздействието на токсични метали и пестициди. Характерно за него е, че с напредването на възрастта усвояването му от човешкото тяло съществено се понижава, което налага допълнителното му приемане.

Защо е важен цинкът?

Елементът влиза в състава на повече от 200 eнзима, които участват в различни обменни реакции, включително синтез и разпад на въглехидрати, белтъчини, мазнини и нуклеинови киселини – основен генетичен материал. Цинкът е съставна част на хормона инсулин, регулиращ нивото на захарта в кръвта.

Микроелементът е важен за развитието и растежа на човека. Необходим е за половото съзряване и продължението на рода. Той играе важна роля при формирането на скелета, необходим е за доброто функциониране на имунната система, притежава антивирусни и антитоксични свойства, участва в борбата с инфекциозните заболявания и рака.

Тридесетият елемент в Менделеевата таблиза освен това отговаря за нормалното състояние на косата, ноктите и кожата. Благодарение на него усещаме вкусовете и ароматите. Цинкът влиза в състава на фермента, окисляващ и елиминиращ спирта.
На цинка е свойствена немалка антиоксидантна активност.

Минералът играе важна роля в хормоналния баланс на организма. Може да се каже, че мъжете в по-голяма степен се нуждаят от цинк, отколкото жените. Образуването на аденом на простатата е неразривно свързано с ежедневния недостиг на цинк. Дефицитът му в мъжкото тяло води до влошаване на качеството на спермата и на образуването на тестостерон.

Недостигът на цинк не е препоръчителен при бременни жени. Той може да доведе до усложнения, сред които помятане, токсикоза, задържане на ръста на плода и трудно раждане. Съдържанието на цинк в организма по правило е намалено при жените, страдащи от предменструален синдром. Не е изключено именно дефицитът на цинк да предизвиква понижаване на изработването на прогестерон, което от своя страна води до засилване на апетита за сладки и солени храни.

Цинкът се прилага като профилактика при катаракта и прогресивно разрушаване на ретината, причиняващо дегенерация на макулата – една от причините за ослепяване.

Признаци, че организмът ви изпитва дефицит на цинк

Тежките форми на дефицит на цинк са редки. При лек недостиг се наблюдава забавено зарастване на рани, зачестяване на простудните заболявания и грип, промени във вкуса и обонянието, кожни проблеми, чупливи нокти, необяснима умора и раздразнение, намаляване на способността за съсредоточаване и др. Дефицитът може да промени нивото на кръвната захар и да повиши риска от развитие на диабет. Недостигът на цинк влияе неблагоприятно върху мъжката полова система – намалява броя на сперматозоидите.

Признаци, че приемате прекалено много цинк

Продължителният прием на повече от 100 мг цинк дневно може да доведе до отслабване на имунната система и понижаване на нивото на „добрия” холестерол. Дози над 200 мг на ден могат да предизвикат гадене, повръщане и диария. Предозирането с цинк затруднява усвояването на важни елементи, като мед и желязо, и може да предизвика главоболие.

Врагове на цинка:

Един от враговете на цинка са млечните храни. Те понижават усвояването на микроелемента. Кофеинът и алкохолът пък засилват извеждането на цинка от организма. Съдържанието на цинк в тялото ни може да бъде намалено и при употребата на противозачатъчни средства и кортикостероиди.

Продукти, богати на цинк:

Информираността дава възможност да приемате цинк ежедневно с храната си. За целта трябва да обърнете внимание на храните, които са богати на елемента – черен дроб, кедрови ядки, меки сирена, стриди, фъстъци, говеждо месо, фасул, грах, агнешко, пуешко и свинско месо, пшеница, овесени ядки, елда, ечемик и много други.

Ползата от хиалуроновата киселина за ставите

dreamstime_3603687_

Есента „събужда” всички дегенеративни, костни, автоимунни и възпалителни заболявания. Сред тях са и тези, свързани с опорно-двигателната система. Медицински проучвания сочат, че всеки седми българин се оплаква от болка и скованост в различни части на тялото. Един от ефективните съвременни начини за лечение на дегенеративни ставни заболявания при хора от всички възрасти е базиран върху приложение на хиалуронова киселина.

Хиалуроновата киселина в човешкото тяло

Хиалуроновата киселина се среща във всяка една клетка от организма на човека, но концентрацията й е висока само в определени органи. В различните части на тялото хиалуроновата киселина изпълнява различни функции. За съжаление, тя има период на разграждане, по-кратък от три дни, а при кожата дори и по-кратък от един ден. Поради тази причина е важно организмът постоянно да синтезира хиалуронова киселина.

С какво може да ни помогне хиалуроновата киселина?

Хиалуроновата киселина е въглехидрат (мукополизахарид), който се открива естествено в повечето клетки на човешкия организъм. Най-висока е концентрацията й в синовиалната течност и в съединителната тъкан.

Хиалуроновата киселина:
– подпомага възстановяването на хиалинния хрущял;
– стимулира растежа и метаболизма на хондроцитите, намалява апоптозата им;
– стимулира синтеза на компонентите на хрущялния матрикс;
– е незаменима за здравето и разтегливостта на ставните връзки и сухожилия;
– редуцира болката и отока в ставата;
– е отговорна за еластичните качества на ставната течност, като въздейства смазващо, противовъзпалително, хондропротективно и участва в доставката на хранителни вещества до ставния хрущял;
– потиска разрушаването на хрущяла, като редуцира активността на протеиназите и на възпалителната синовиална реакция;
– изпълнява функцията да изхвърля отпадните продукти, тъй като хрущялите нямат кръвоносни съдове.

Значение на хиалуроновата киселина за здравето на ставите

Здравата става се състои от ставните повърхности на костите, покрити с хиалинен хрущял, синовиална обвивка, която облицова стените на капсулата на ставата отвътре, и синовиална течност, която образува синовиалната обвивка. Хиалинният хрущял се храни от синовиалната течност и слоя костна тъкан. Здравият хиалинен хрущял е еластичен и плътен. Синовиалната течност смазва ставните повърхности и облекчава плъзгането им една в друга при движение.

При болната става съдържанието на хиалуронова киселина в синовиалната течност и тъканите на ставата рязко се понижава. Изтъненият ставен хрущял се уврежда, движението на ставните повърхности става със значително триене, възпаляват се тъканите, околните стави и се появява болка в ставите.

Приложение на хиалуроновата киселина

Хиалуроновата киселина може да се приема през устата или чрез вътреставно инжектиране.

Препаратите, съдържащи хиалуронова киселина, са подходящи за лечение на остеоартрит, болестни изменения в ставите, свързани с болков синдром и нарушена функция, както и като поддържаща терапия при пациенти, претърпели фрактури или с професионално натоварване на ставите.

При втория начин – чрез инжектиране, се наблюдава бърз ефект, като се повишава вискозитетът на синовиалната течност в ставата, намалява се триенето на ставните повърхности при движение, подобрява се подхранването на хондроцитите, създават се по-добри условия за възстановяване на ставния хрущял и се намалява изразеността на възпалителните процеси в ставата.

В наши дни някои специалисти определят хиалуроновата киселина като „фонтан на младостта”. Причината за тази все още неофициално призната оценка е продиктувана от ролята и влиянието на хиалуроновата киселина в човешкото тяло. Тя се използва не само за лечение на заболявания, свързани с опорно-двигателната система, но и като средство за предотвратяване на ефектите на стареенето, овлажняващ крем и в различни козметични процедури, за зарастване на рани и изгаряния, при хирургични операции на очите и др.

Защо е нужен колаген тип 2 за ставите и сухожилията?

kontyzii-stavi-bolki

Наследственият фактор, типът телосложение, наднорменото тегло, начинът на живот, напредването на възрастта, стресът и прекараните вирусни заболявания са основните предпоставки за развиване на възпаления на ставите и сухожилията. Един от най-ефикасните съвременни начини за превенция и лечение на дегенеративни ставни заболявания е предлаганият от колаген тип 2.
Колагенът се използва от човешкото тяло по най-различни начини. Съществуват повече от двайсет вида колаген, но един от тях – колаген тип 2, е особено ценен за ставите и сухожилията. Той участва в строежа на хрущялите, стъкловидното тяло и междупрешленните дискове. Това го прави изключително ценен за оптималното здравословното състояние на опорно-двигателната система. Хрущялът например се състои от 75% вода, 20% колаген тип 2, 5% хондроитин и хиалуронова киселина. Видно е, че ако изключим водата, която е основна съставка, хрущялът е изграден главно от колаген.

Като основен белтък в структурата на съединителната тъкан на организма колагенът играе жизненоважна роля в поддържането на хрущялите, сухожилията и ставните връзки. Той осигурява тяхното правилно функциониране, което спомага за по-добра гъвкавост на движенията. Нарушаването на баланса на колагена е причина за заболявания като ставен ревматизъм, увреждания на ставните тъкани и артрит. Мутации на гена на колаген тип 2 могат да провокират заболявания на хрущялите, вариращи от хондродисплазия до ранни стадии на остеоартрит.

Ползи от колаген тип 2

На пръв поглед колагенът не предизвиква особен интерес. Той не съдържа незаменими аминокиселини, витамини или важни минерали. Не подобрява метаболизма и не оказва анаболно действие. В същото време колагенът е много важен за клетките на кожата, ставите и сухожилията. Структурата му е такава, че той на практика е готов „строителен материал” за ставите.

Колаген тип 2:

– снабдява хрущяла с всички необходими вещества;
– намалява болката, сковаността и възпалението при дегенеративни ставни заболявания;
– намалява скоростта на разграждане на костната тъкан, като потиска узряването на остеокластите;
– подпомага синтеза на нов хрущял;
– богат е на протеини, съдържащи аминокиселините пролин и хидроксипролин;
– забавя процеса на остеопороза.

Хидролизираният колаген тип 2 е естествен източник на хиалуронова киселина. Тя подпомага възстановяването на хиалинния хрущял, стимулира растежа и метаболизма на хондроцитите, намалява апоптозата им и стимулира синтеза на компонентите на хрущялния матрикс.

Кой се нуждае от хранителни добавки колаген тип 2?

Подобно на други полезни вещества, колагенът се съдържа в много хранителни продукти. За съжаление, концентрацията му в тях е твърде ниска, за да окаже терапевтичен ефект върху човека.

Храни, които стимулират изработването на колаген: риба (особено сьомга) и морски дарове, морски водорасли, зеленчуци (особено зеле, домати и моркови), зелени подправки, тиквени семки, червени чушки, овесени ядки, плодове (особено мандарини, портокали, райски ябълки, банани и кайсии) и горски плодове. Производството на колаген стимулират всички храни, богати на витамин С, сяра, цинк, мед, омега-3, -6 и -9 киселини, лутеин и желязо.

Храни, които намаляват способността на организма да усвоява колаген тип 2: обработените и факуумираните храни.

От допълнителен прием на колаген се нуждаят активно спортуващите хора с цел профилактика, жените и мъжете след навършване на 40-годишна възраст и особено жените в периода на менопауза; хората, боледуващи от артрит и артроза.

Вреда и нежелани ефекти от приема на колаген

Колагенът е напълно безвреден и при приемане в адекватни дози не предизвиква странични нежелани ефекти. Той не оказва влияние върху храносмилателната система на организма.

Есенната депресия. Как да я преодолеем?

autumn-depression

Наскоро Ви запознахме с едно от предизвикателствата на края на почивния сезон – завръщането на работа и свикването с работния ритъм на живот. Случва се преходът от почивка към работа да не мине толкова гладко, колкото на някои ни се иска. Случва се и да не сме отпочинали добре. И за двата случая ви предложихме възможни решения. С връщането на работа обаче предизвикателствата не свършват – идва следващото, този път от страна на природата. Настъпва есента и първите неразположения, за които всеки може да се досети, са студът, мокрото време, леките вирусни неразположения, „обаждането” на някое хронично заболяване и есенната депресия. Ще разгледаме именното депресията.

Есенната депресия представлява особено психо-емоционално състояние, което се характеризира с неустойчивост на настроението, по-често в негативна посока, затруднения на мисловния процес и дори двигателна затормозеност. Когато човек изпадне в есенна депресия, той не може да си намери място в живота, сдържа потребностите си и губи чувство за удовлетвореност.

Каква е причината за депресията през иначе романтичния и топъл с багрите си сезон?

Всъщност причините могат да бъдат най-различни. Намаляването на продължителността на деня и сивото небе са сякаш сами по себе си достатъчни, за да изпаднем в мрачно настроение, да не ни се работи и да гледаме апатично във всички посоки.

Съществува и физиологично обяснение на феномена. Намаляването на слънчевата активност води до засилено образуване на хормона меланин в човешкото тяло – той става фактор за развитието на депресивни състояния. Образуването му се засилва през нощта и в тъмните часове на деня, а под въздействие на слънчевите лъчи количеството му намалява. Следователно малкото светли часове през есента обуславят депресията.

Друг фактор, който води до развитие на есенно неразположение, е психологическият. Есента се свързва с края на годината. Започва масово преосмисляне на случилото се през годината и случващото се тук и сега. Невинаги констатациите са положителни. Усещането за нереализираност на поставените задачи, съпроводено от чувството за неудовлетвореност и невъзвратимост, са предпоставка за негативна промяна в настройката към живота.

Есенната депресия може да Ви връхлети и поради социален фактор. Например много стрес на работното място, повишени изисквания на околните към Вас, нарушение на трудовия процес и почивката, непълноценен сън и др.
Дотук изброихме различни причини да „хванете” есенна депресия. В никакъв случай не се чувствайте обречени. Не всеки човек се повлиява сериозно, но има и такива, които са наследствено предразположени към някои емоционални състояния. Трябва да споменем и че дамите, заради своята по-голяма емоционална лабилност, по-често изпитват на гърба си сезонното разстройство.

Възможни решения:

1. Ако сте от хората, които страдат от заболявания, изострящи се в преходните сезони, като пролетта и есента, бъдете нащрек. Предприемете навреме действия за стабилизиране на здравословното си състояние.

2. Отделете внимание на начина си на хранене. Балансираното хранене прави есенната депресия съвсем невинна. Пийте повече течности, редовно консумирайте богати на протеини храни (пилешко месо, риба, нискомаслени млечни продукти), зърнени храни и плодове. Приемайте витамини.

3. Отделете време за разходки на въздух. Дори и времето да не ви се струва подходящо за разходка, не се крийте. Нищо не може да замени недостига на кислород. В случай че упорито отказвате да излезете навън, отворете широко прозореца и изпълнете няколко физически упражнения.

4. Старайте се да бъдете на места, където има ярка светлина. Тя активира в организма механизми, които отблъскват депресията.

5. Намерете си нещо интересно за правене – кръстословици, четене, пътуване, театър, кино, курс по чужд език. Всяко едно от тези занимания ще успее да Ви отдалечи от апатията.

6. Общувайте. Комуникацията с хората е много важна в моменти, когато усещате емоционална и психическа натовареност. За депресивните състояния е характерна самовглъбеността. Общуването с близки и важни за вас хора е отличен начин да се заредите с положителни емоции.

7. Внимавайте с антидепресантите. Многобройни изследвания са доказали, че те не влияят върху състояния като есенната депресия. По-добре заложете на натурални антидепресанти и средства, които нормализират съня. Можете да пиете вечер чай с мента, да взимате вана с етерично масло лавандула и др. Решения има много!

Ядките – с какво са полезни за здравето

Ядките – с какво са полезни за здравето

Любопитно е, че хората са консумирали ядки още в древни времена, но днес изобилието от хранителни продукти по лавиците на магазините ни оставя с впечатлението, че ядките не са задължителна храна на масата ни и че можем без тях. Историята обаче показва друго. С ядки можем да се заситим, да възстановим силите си и да се заредим с енергия за трудоемкия работен ден. В тях има много полезни вещества, чието съдържание е няколко пъти по-високо, отколкото в плодовете. Магнезият, калият, калцият, желязото, и фосфорът в ядките са два пъти повече, отколкото в много други храни. Всички разновидности на ядките са богати на витамин А, Е, групата В и витамин Р.

Друго предимство на ядките е, че в отличие от плодовете и зеленчуците запазват за по-дълъг период хранителните си вещества. Освен това съдържащите се в тях витамини и минерали са в такива пропорции, каквито са необходими на човека за поддържане на добро здравословно състояние.

Изследвания сочат, че вегетарианците не бива да имат притеснения по отношение на всекидневната нужда от прием на белтъчини, ако редовно похапват ядки. Сложните белтъчини са необходими на организма и напълно заместват белтъчините от месото.

Колкото до страховете на някои хора, че ядките съдържат много мазнини, трябва да се отчете, че 60-70% от ядката е мазнина, но полезна и хранителна. Тя се отличава от животинската мазнина, тъй като почти не съдържа холестерол, а вместо това е богата на мастни киселини, които поддържат в норма мастния обмен.

Разбира се, ядките са много калорични. По-калорични от шоколада, но тук говорим за калории, които дават сила и енергия. А не за празни калории! Ядките съдържат малко прости въглехидрати – факт, който ги прави отлична храна за хора с наднормено тегло. В малки количествата ядките са препоръчителни и за диабетиците.

Ползата от ядките

Редица проучвания доказват, че редовната консумация на орехи намалява риска от инфаркт и развитие на старческо слабоумие. Доказано е, че ядките захранват главния мозък и защитават нервните клетки от повреждане и разрушаване.

Орехи

Самата форма на орехите ни подсказва за какво са предназначени. Ако ядем редовно орехи, стимулираме работата на мозъка, подобряваме паметта си, справяме се с депресията и се снабдяваме със сили и издръжливост. Съчетанието от магнезий, калий, кобалт, желязо, йод и ненаситени мастни киселини е полезно при атеросклероза, хипертония и сърдечносъдови заболявания.

Лешници

Определят лешника като „растително месо”. Ценните белтъчини и аминокиселини в тази ядка се усвояват добре от тялото. Голяма част от лешника се състои от незаменими за човека ненаситени мастни киселини – олеинова, линолева, палмитинова, стеаринова и миристинова.

Антиоксидантите, съдържащи се в тези ядки, се борят със свободните радикали, а калият и калцият са полезни за нервната система.

Бадем

Средновековните арабски лечители са лекували с бадеми заболявания на червата и отделителната система. Съвременни изследвания потвърждават целебните свойства на бадемите. Консумацията им ускорява лечението на болести на храносмилателния тракт.

Бадемът е определян като природно успокоително. Той помага при стрес и безсъница. Високото съдържание на витамин Е и антиоксиданти превръща бадема в истински антиейдж храна.

Кашу

В наши дни ядките кашу се прилагат като общоукрепващо средство при заболявания на дихателната система, при грип и бронхиална астма. Кашуто притежава антибактериално и противовъзпалително действие, влияе благотворно върху кръвоносната система на организма.

Шамфъстък

Съдържа малко калории, комплекс от антиоксиданти и много витамин Е и витамини от групата В. Често шамфъстъците присъстват в антиейдж диетите. Каротиноидите в шамфъстъка помагат за укрепване на зрението, костните тъкани и зъбите. Съдържанието на фибри пък съдейства за понижаване на нивото на холестерола.

Смята се още, че шамфъстъците са афродизиак. Те засилват потенцията, подобряват качеството на спермата и повишават подвижността на сперматозоидите.

Макадамия

Ядките на макадамията са висококалорични, но богати на ценни витамини. Съдържат много мазнини и етерично масло. Препоръчва се редовна консумация на ядките при артрит, ангина и риск от ракови образувания. В мазнините на макадамията има мононенаситена палмитинова киселина, която на практика не се среща в други видове растения, но се съдържа в човешката кожа.

Слънчогледови семки

Днес семките от слънчоглед са много популярни, но не си даваме ясна сметка колко са полезни. В тях се съдържат лесно усвоими мазнини, много ценни белтъчини, лецитин, въглехидрати, захари, минерали – желязо, фосфор, натрий, магнезий, калций, калий, цинк, йод, селен и витамини D, E, F, PP, групата В и каротин.

Куркумата – златната богиня на подправките

Куркумата – златната богиня на подправките

Куркумата е едно от най-мощните натурални лечебни средства и се прилага повече от 2500 години. Първоначално е използвана широко от индийците като оцветител, но започват да я ценят и като лечебно и противовъзпалително средство. Куркумата съдържа важните за организма на човека витамини В, В2, ВЗ, С, К, а също така желязо, йод, фосфор и калций.

23 причини да включите куркумата във всекидневното си меню:

1. Куркумата е естествен антисептик и антибактериално средство. Действа като природен антибиотик, което я превръща лекарство практически за всяка болест. За разлика от изкуствените антибиотици куркумата не вреди на организма.

2. Изследвания сочат, че в комбинация с червено зеле куркумата може да предотврати рак на простатата и да преустанови развитието на тумори. Освен това предпазва от рак на млечните жлези и белите дробове.

3. Намалява риска от развитие на левкемия при децата.

4. Детоксикира черния дроб.

5. Предотвратява и забавя прогресирането на болести като Алцхаймер.

6. Куркумата е силно природно противовъзпалително средство, което не причинява нежелани странични ефекти.

7. Подправката е природно обезболяващо средство.

8. Куркумата помага за контролиране на теглото, тъй като участва в метаболизма на мазнините. По свойства наподобява джинджифила и поради това второто й име е жълт джинджифил. Съдържащият се в куркумата куркумин предотвратява образуването на мастни тъкани. Растението се прилага успешно за освобождаване от излишно тегло. Добавянето на куркума към храната води до засилено изгаряне на калории, извеждане на излишните течности от организма, подобряване на кръвообръщението и като резултат – до намаляване на теглото.

9. От векове се използва в китайската медицина при лечението на депресия.

10. Куркумата е приятел на хората, които страдат от артрит, ревматоиден атрит и други заболявания на ставите. Активната съставка куркумин понижава активността на веществата, които провокират възпаление и разрушаване на ставите.

11. Засилва ефекта от химиотерапията и намалява страничните й действия.

12. Ускорява заздравяването на рани и регенерацията на повредената кожа.

13. Помага при лечение на псориазис и други възпалителни заболявания на кожата.

14. Някои изследвания сочат, че куркумата сигурно ще допадне на дамите. Тя помага за увеличаване на женския бюст. За целта в продължение на един месец три пъти дневно преди хранене се пие напитка по следната рецепта: една лъжичка куркума се залива с топло (но не кипящо) мляко. Освен това куркумата се използва като козметично средство при лечението на възпаления на кожата. Притежава свойството да подобрява притока на кръв в тъканите и оказва ефект на лек лифтинг.

15. Укрепва имунната система.  Куркумата може да помогне на болния и отслабен организъм. Тя е полезна не само по време на болест, но и в качеството на укрепващо средство след боледуване или изостряне на хронично заболяване. Куркумата изчиства кръвта и се прилага като средство за понижаване на температурата.

16. Куркумата има добър ефект при лечението на захарен диабет. Намалява количеството на кръвната захар и се бори със затлъстяването. Подправката нормализира артериалното налягане, съдържащият се в нея куркумин понижава нивото на холестерола и нормализира състоянието на кръвта. Куркумата се използва за профилактика срещу развиване на диабет.

17. Екстрактът от куркума подобрява работата на отделителната система, предотвратява образуването на камъни в пикочния мехур, подобрява храносмилането и работата на сърдечносъдовата система.

18. „Златната богиня на подправките” се прилага успешно при нарушения на апетита. Намалява желанието за консумация на сладки и мазни храни.

19. Приемът на куркума се препоръчва на жени, които имат проблем с менструалния цикъл. Освен това растението регулира детеродната функция.

20. Куркумата е източник на антиоксиданти, които са важни за запазването на младостта и доброто здравословно състояние.

21. Облекчава дишането при хора, страдащи от белодробни заболявания.

22. Използва се като лечебно средство при проблеми с венците, възпаление на устната кухина или при кръвотечение от носа.

23. Куркумата притежава свойството да извежда токсините от човешкото тяло.

Витамин С за красота и здраве всеки ден

Vitamin-C

Витамините са активни химически съединения, участващи в обмяната на веществата в организма и поддържащи нормалната хомеостаза. Един от най-нужните и важни за здравето на човека витамини е аскорбиновата киселина – витамин С.

Защо?

Защото витамин С е активен участник в различни процеси, протичащи ежеминутно в организма на човека. Той не може да бъде синтезиран в тялото ни, което налага редовното му приемане с храната, а понякога и набавяне чрез хранителни добавки.

Основни свойства:

- Участва в окислително-възстановителните реакции и е мощен антиоксидант;
- Оказва тонизиращо и антитоксично действие;
- Участва в процеса на усвояване на желязото;
- Повишава мускулния тонус;
- Спомага за образуването на червените кръвни клетки, костите и зъбите;
- Участва в регулирането на нивото на захарта и холестерола в кръвта и в разрушаването на токсините, натрупващи се в човешкото тяло;
- Участва в химическото преобразуване на протеините, мазнините и въглехидратите;
- Спомага за по-бързото оздравяване на организма, включително зарастване на рани;
- Намалява риска от развитие на катаракта;
- Възпрепятства образуването на мазнини в черния дроб и нормализира работата му;
- Участва в метаболизма на каротина;
- Повишава поглъщането на органично желязо;
- Намалява риска от тромби в кръвоносните съдове;
- Активизира работата на ендокринните жлези;
- Помага за преодоляване на физическата и умствената умора;
- Облекчава състояния и проблеми като анемия, липса на апетит, алергии, целулит и стрес;
- Лекува простуди и грип, респираторни заболявания и др.;
- Ефикасен е при лечението на артрит, атеросклероза, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, възпаление на белите дробове и плеврит, туберкулоза, бронхиална астма, възпаление на черния дроб и др.

През зимата

В наши дни приемът на витамин С се осъществява както вътрешно, така и външно. С настъпването на студените месеци от годината, когато вирусни заболявания върлуват из цялата страна, педиатрите препоръчват профилактично приемане на витамин С – като средство за укрепване на организма или по време на самото заболяване.

През лятото

Възможно е витамин С да се прилага външно. Сега ще Ви обърнем внимание на няколко процедури, които можете да правите у дома.

Витамин С стимулира изработването на колаген в клетките и защитава кожата от въздействието на ултравиолетовите лъчи. За да поддържате кожата на лицето си в добро състояние, можете да добавяте аскорбинова киселина в домашните маски.

Рецепта за маска за кожата на лицето: Вземете две ампули с витамин С и ги смесете в равни пропорции с вода. Обтривайте лицето си с получената смес всеки ден – сутрин или преди заспиване. Ако изпитвате дискомфорт, можете да намалите количеството на витамина.

Рецепта за маска за коса: Нужен Ви е един жълтък. Смесете го със 100 мл глицерин и една ампула витамин С. Добавете малко кипната вода, за да придобие сместа еднородност. Разбъркайте добре и разпределете равномерно по повърхността на главата с леки масажни движения. Втрийте сместа добре в кожата, за да получите оптимален резултат. Сложете на главата си найлонова шапка и увийте допълнително с хавлия. Измийте косата си след половин час с топла вода.

Рецепта за естествено изсветляване на косата: Разтворете в две чаши вода със стайна температура по едно пакетче витамин С на прах. Получения разтвор нанесете по цялата дължина на косата.

Рецепта за маска с мед и лимон: Смесете сока от един зрял лимон (или ампула витамин С) с две супени лъжици леко затоплен мед. Разбъркайте добре до получаването на еднородна консистенция. Нанесете маската, започвайки от връхчетата на косата, като разпределяте равномерно сместа. За максимален ефект си сложете найлонова шапка и увийте главата с хавлия. След 4-6 часа изплакнете косата си с топла вода. Тази маска може да изсветли косата Ви с 3-4 тона.

Рецепта за маска за мазна коса: Необходими са Ви 1-2 супени лъжици лимонен сок и един жълтък. Смесете ги и добавете по една една супена лъжица мед и коняк и 10 капки витамин А и Е. Разбъркайте добре и с масажни действия втрийте в кожата на главата. След това разпределете сместа равномерно по дължината на косата. И при тази маска е препоръчително да имате найлонова шапка и хавлия за увиване. Оставете маската да престои минимум час и я отмийте.

Oстеопорозата – мълчаливата епидемия

osteoporoza

В цял свят заболяването остеопороза е наричано „мълчаливата епидемия”, тъй като прогресира без видими проявления и често се диагностицира след първото счупване на кост. Заболяването се характеризира с понижаване на костната маса и нарушаване на микроархитектониката на костната тъкан, водещо до увеличаване на чупливостта на костите и повишен риск от счупване.

Остеопорозата е сериозно заболяване, което засяга предимно жени на възраст 50+ години, а също така и мъже в напреднала възраст. Характерно за „мълчаливата епидемия” е, че най-често се чупят бедрата, гръбначният стълб и предмишниците.

Към днешна дата се смята, че в България над 300 000 жени страдат от остеопороза, като едва 4% от всички пациенти се лекуват активно.

Фактори, предразполагащи към развитие на остеопороза

Комплексното заболяване на костите може да бъде провокирано от вродени или генетично наследени фактори, но също така и от всекидневните ни навици, или с други думи казано, от начина ни на живот.

Остеопорозата застрашава всички хора, но най-голям риск има за жените на възраст 40 – 55 години. Под влияние на менопаузата в организма на жените настъпват съществени промени в хормоналния баланс, които понякога стават причина развитие на „мълчаливата” болест. Други фактори, водещи до нея, са заседналият начин на живот, вътрешни заболявания и употребата на някои медикаменти. Сред предпоставките за развитие на остеопороза са още нарушения на храносмилателната система, на функциите на щитовидната жлеза и панкреаса, хормонални изменения, нарушения на функциите на яйчниците и други заболявания, свързани с жлезите с вътрешна секреция.

Прието е факторите за риска от остеопороза да се делят на две групи: потенциално модифицируеми и немодифицируеми. Немодифицируемите фактори са възраст, пол и счупвания при роднини първа степен. Потенциално модифицируемите фактори са пушене, критично ниско тегло, дефицит на естроген, ранна менопауза (която настъпва преди 45-ата година), аменорея преди настъпване на менопаузата, премахване на двата яйчника, недостатъчен прием на калций и витамин D, прекомерна консумация на алкохол, нарушено зрение, недостатъчно активен начин на живот и влошено общо здравословно състояние.

Симптоми на остеопорозата

Когато заболяването не е открито и лекувано, обичайни оплаквания са болката в гърба, намаляване на ръста с до 3 см, счупвания на костите и др. Често диагностицирането на заболяването става на етап, в който счупването вече е факт. По данни на статистиката при една трета от жените над 50-годишна възраст и при половината от жените над 70-годишна възраст поне едно счупване е било резултат от остеопороза. Тези счупвания обикновено възникват вследствие на незначителни травми.

При остеопорозата се наблюдава също така болка и деформация на костите, тъй като плътността на костите е намалена.

Как да избегнем остеопорозата?

Голяма част от профилактиката изисква да се откажете от лоши навици като пушенето и злоупотребата с алкохолни напитки.

На второ място, постарайте се да бъдете физически активни – натоварването на всички кости на тялото е сред основните ефективни начини за предотвратяване понижаването на плътността на костните тъкани. Заложете на подвижни игри, разходки на чист въздух, качване на стълби и други приятни за Вас физически занимания.

Трети изключителен важен момент в профилактиката на „мълчаливата епидемия” е спазването на балансирано хранене, за което вече сме Ви разказвали. Балансираното хранене е предпоставка за оптималното функциониране на храносмилателната система, пълноценния обмен на веществата и укрепване на имунната система. Подчертаваме, че основна причина за остеопорозата са нарушения в обменните и хормоналните процеси в организма!

Полезни продукти при остеопороза: всички видове зеле и особено броколи, всички ядки, пълнозърнести продукти, млечни продукти, сушени плодове и пресни плодове и зеленчуци.